Риториката като изкуство и как може да ни служи

Без категория — By on 25.05.2020 7:30

komunikacia 23234Още от древността определянето на риториката като изкуство или науката да се убеждава чрез словото е отразена нейната интегративна природа – емоционално-рационална: а чрез отнасянето към обществено – политическият живот се подчертава дейностно – волевия компонент.

В следващите епохи риториката отново и отново се определя като наука за убеждаване. Различията в риторическите теории идват по поставянето на акцента върху една или друга страна на убеждението, върху едни или други средства за него.

 

Аргументация, която в свои най-чист вид, е логически процес, се основава върху логическите закони за тъждеството, за противоречието и за изключеното трето. Те могат да бъдат разгледани като принципи и като критерии за аргументация.

Законите за логиката, които са характерни за всяка мисловна ситуация, в по-голяма или по-малка степен се заобикалят. Към трите логически закона които се отнасят за логиката може да се  прибавят и  закона за достатъчно основание, които е закон  на дидактическата логика и  същински принципи  на аргументация , тъй като носи характерните и черти-вярност, ситуативност и  недовършеност.

Принципите на аргументацията очертават приемливата граница на тяхната логика.

-Принципите на погрешимостта:  когато алтернативните позиции относно  дискутираните въпроси  се преразглеждат  всеки участник в дискусията,  трябва да признае, че нито една позиция да  бъде приемлива и в всеки един случаи само една от тях е вярна и постижима.

- принцип за търсене на истината- всеки участник трябва да се постарае максимално да проучва задълбочено  различните позиции на другите участници   да издигнат аргументите си за или против  с цел постигане на истината  или най- добре защитимата позиция.

- Принцип за приемане бремето на доказателството: бремето на доказателството обикновено лежи върху участника, който издига позицията. А когато опонента пита, пропунента трябва да осигури добри аргументи за тази позиция.

- Принцип на великодушието – аргумента трябва да бъде реконструиран в общоприетата стандартна форма. Ако аргумента се преформулира от опонента, в най-силната му версия, на първоначалното мнение на спорещия.

- Принцип на яснотата на аргумента-формулировката на всички позиции, защити и нападения трябва да бъдат лишени от някакви неясноти.

- Принцип на съответствието: онзи, който издига аргумент за или против, трябва да се или въпросите, които са в пряка връзка с дискутираният въпрос.

-   принцип на приемливост- онзи които приема аргумента  за или против , трябва да се опита да  използва предпоставките  като са взаимно свързани  и приемливи за участниците в спора.

-принцип на достатъчно основание- онзи които представя аргументи за или против, трябва да се опита да представи доводи  които са достатъчно по брои, вид и тежест  за да подкрепи приемането на заключението.

-принцип на опровержението- онзи които представя аргумента за или против трябва да се опита да  осигури ефективни  отговори  на всички сериозни предизвикателства  или опровержения  към аргумента.

-  принцип на вземане   на решения – един  въпрос трябва да се счита за решен, ако пропунента на алтернативните позиции  чрез поставянето на аргумента   със съответстващи  и променливи предпоставки, които дават достатъчно основание   за приемането на предпоставките и заключението, както и ефективни опровержения на предизвикателства на разглеждания проблем. Ако докаже, че тези условия не са спазени, спорещият трябва да приеме заключението на успешния аргумент.

- Принцип за оттегляне на преценката – ако някоя позиция не е защитена или две или повече позиции са еднакво защитени спорещият трябва да отсъди относно въпроса. Ако условията изискват решение, спорещия трябва да претегли относителните рискове на печалба или загуба, свързани с последствия на отсъждането.

Всички тези принципи имат условен характер, тъй като зависят социокултурните аспекти на реторическата ситуация и индивидуалните особености на спорещите. Това ги превръща в правила на речевата конвенция. Те имат валидността на логически закони и могат да присъстват в различна форма в различните кодекси на аргументацията.

В крайна сметка, последен критерий на аргументацията остават логическите закони.

Източник: Анализи и новини PSS.BG

0 Comments

You can be the first one to leave a comment.

Leave a Comment