Кучето в изкуството

Актуално — By on 13.11.2020 23:26

Кучето като символ в изобразителното изкуство от пещерните рисунки до наши дни

Моментът, в който кучето се превръща в обект на изобразяване от древните хора, съвпада с момента в човешката история, когато от чисто индивидуални проявления, взаимоотношенията между кучетата и хората стават по-сложни, по-комплексни. Кучето става помощник в лова, пазач на домашното пространство, верен приятел в игри;  характеристики, които го правят неизменна част от развитието на човешките общности насетне.

Трудно е да се проследи и намери точно обяснение за това какво точно е означавало кучето в пещерните рисунки, защото трудно се борави с безписмени култури. В тези ранни епохи на развитие на човешката култура, кучето се среща като образ в пещерни рисунки, като модел на керамични скулптури и като украса на керамични прибори.

В обществата на Антична Елада и на Римската империя, нещата стават много по-ясни. Кучето е спечелило изключителна почит в тези култури, заради верността и куража си. В изображенията и скулптурите, то се появява като домашен любимец; като участник в лова; като спътник на аристократични дами. Ловджийското куче се е смятало за израз на аристократичен статус. Имало е ритуал, в който влюбени двойки са си разменяли кучета като символ на вярност. Изключителен литературен портрет представлява Аргос – кучето на легендарния герой Одисей. Единствено то е припознало стопанина си, след десетте години в странстване и изгнание.

Във времената на Средновековието и Ренесанса, кучето продължава да заема място в изобразителното изкуство. То отново се появява като символ на вярност към партньора или като участник в големи ловни дружини, които били от благороднически родове. Много от тях дори използвали стилизиран образ на куче, вграден в хералдиката на техния род. Тази особена почит на ловджийското куче в аристократичните среди продължава почти до края на 18 век. Ако пък в съпружески портрет се появи и изображение на куче, то означава вярност между партньорите; когато кучето се появи в картина с портрет на вдовица, то това значело, че тя е вярна на съпруга си и след смъртта му.

В 19 век, когато в Европа започва да се развива значително буржоазно, градско общество, кучето също спира да бъде изобразявано само като ловен атрибут или символичен жест на вярност. В картини на английския художник Сър Едуин Хенри Ландсир, кучето вече си изобразява като помощник в ‘служба на човечеството’. Отделно от много роли, които вече кучето изпълнява, то се появява и в портрети на граждани, заможни хора и техните деца, като символ на тяхното благополучие.

През 20 век, та и до днес, когато изкуството излиза ‘извън контрол’, кучето навлиза в модерната живопис и фотография, във филмовото изкуство, но във всяко едно произведение, то заема такава символична роля, каквато творецът му е определил в дадения контекст. Развива се и отделен клон в живописта наречен ‘canine art’; където изключително се развива образът на кучето представител на различни породи, в различни ситуации – като наследство от вековните традиции в изкуството, че кучето е неизменен член от нашето общество.

Източник: Ромски информационен център - ddrom.net

 

0 Comments

You can be the first one to leave a comment.

Leave a Comment