Алеята на славата в Холивуд

Актуално — By on 23.05.2013 12:21

Ако попаднете в Холивуд, единственият сигурен начин да видите жива звезда, е да се окажете на булевард “Холивуд” или на Алеята на славата в деня и часа, когато за вечни времена върху тротоара се полага в камък името на поредния ощастливен. Първо, защото той ще е там, и второ, защото на церемонията обикновено присъстват и други знаменитости от неговия калибър. А публиката? На публиката и разрешават съвсем свободно да се скупчи около тях…

Алеята на славата е дълга 4 километра (2,5 мили) и се намира на булевард “Холивуд” – в отсечката между “La Brea” и “Gower”, и продължава по улица “Vine” – в отсечката между “Yucca” и “Sunset”. Заема площ от над 20 хиляди квадратни метра (5 акра) и е оказала част на всички от мистър Роджърс до Бъгс Бъни. А нейната собствена история е толкова интересна, колкото са интересни и хората, чиито звезди я украсяват.

Със статут, равностоен на получаването на наградите “Еми”, “Грами” и дори на всесилния “Оскар”, поставянето на звезда върху холивудската Алея на славата е едно от най-високите признания, получавани от знаменитостите. Да бъдеш почетен на най-известния тротоар в света е признание не само за таланта ти, а и за известността ти. И след като това означава, че не само колегите, но и обществото ти дават най-висока оценка, това е чест, която е уникална по рода си.

Всяка от звездите е направена от бронз и е инкрустирана с розова мозайка, обградена от черни като въглен квадратни плочки. Всяка звезда носи емблема, специфична за сферата на изява на притежателя и – Кино (Motion Pictures), Телевизия (Television), Звукозапис (Recording), Театър (Live Theater), Радио (Radio).

Алеята е замислена през 1958 като дан на почест към онези най-прославени имена, които са формирали Холивуд през и зад камерите. Официалната церемония за откриването и се е състояла на 9 февруари 1960г. Тогава в тротоара са поставени първите 1558 звезди. Но първата заблестяла е на Джоан Удуърд, последвана от тези на Бърт Ланкастър, Едуард Седжуик, Луис Фазенда, Роналд Коулман, Олив Бордън, Ърнест Торънс и Престън Фостър. Като виждате този списък, нищо чудно да кажете: “Почакайте, не съм чувал имената и на половината от тези хора.” Не се тревожете, не сте само вие.

Винаги е интересно да наблюдаваш как туристите се смущават от голямото количество непознати имена на Алеята. Трябва да знаем обаче, че много от почетени със звезди са не само известни лица, но и хора, работили зад кулисите и допринесли много както за града, така и за митологизирането на Холивуд.

Вече четири десетилетия по една или две нови звезди се вграждат за вечни времена в тротоара на Алеята. Но не се тревожете за липса на място на нея. Казват, че ще минат още петдесет години, докато Алеята на славата бъде изцяло запълнена.

А тъй като това практически е единственото място, на което Алфред Хичкок може да сподели компанията на Елтън Джон и Нийл Армстронг, навярно се питате как точно някой получава звезда. Е, за нещастие, не всеки може просто така да получи звезда. Има една много сериозна и задължителна процедура, поради което редица наистина заслужаващи творци все още остават непочетени. Да вземем например “Бийтълс”. Пола Абдул има звезда, а “Бийтълс” нямат, защо? Това е така, защото едно от правилата изисква почитаната знаменитост непременно да присъства лично на церемонията – една среща, която тримата живи членове на знаменитата четворка до сега не са успели да уредят. Така че тяхната звезда си седи в мазето на сградата “Capitol Records”. Нужно е и още нещо – в един определен период от 60 дни да бъдеш номиниран за отличието. След това името ти трябва да се одобри от Комисията по Алеята на славата, която понякога се прави, че не забелязва, дадена номинация години наред. Тя избира всяка година от десет до петнайсет най-заслужили имена, докато другите трябва да опитат късмета си отново през следващата година.

А какво точно прави един човек заслужил? Критериите за получаване на звезда са: професионално постижение, най-малко петгодишна изява, принос към Холивуд, както и гарантирано присъствие на церемонията. Посмъртни награди са възможни до пет години след смъртта. След като веднъж номинациите са присъдени, още няколко комисии се произнасят за достойнствата на номинираните. Да не говорим, че заслужилият трябва да си плати за отличието, като цената варира според местоположението на звездата.

Суперзвездата Никълъс Кейдж, който бе отличен в навечерието на премиерата на филма “Змийски очи” през 1988г., коментира оказаната му почит така: “Когато вървиш по Алеята на славата, виждаш всичките тези имена и това ти действа вдъхновяващо… кара те и ти да искаш да направиш нещо.” Самият Холивуд вече от няколко години работи по голяма програма за обновяване на Алеята на славата така, че да я направи още по-величествена. В неделните сутрини човек може да види как екипът за разкрасяване на Холивуд ръчно почиства всяка звезда. Така че звездите се лъскат хиляди, хиляди часове, за да може да се поддържа ярък техният блясък. Съставен от платени служители и от доброволци, този екип се е посветил на отстояването на Холивуд като една от световните забележителности, което изпълва гражданите му с чувство на гордост. Наред с това се доизгражда и районът около класическия Китайски театър – задължителното място за гледане на филми, когато човек попадне в града. Така Холивуд става все по-чист, по-голям, по-дружелюбен и по-бляскав град от всякога.

0 Comments

You can be the first one to leave a comment.

Leave a Comment